8/21

С всяко утринно кафе

Мислите ми оредяват

Прекалено много време

В главата ми прекарват

С всяко утринно кафе

Ми липсваш

7/21

Изгубих си ума по пътя

към сладките черно-бели

дни

6/21

Забелязвал ли си
някога

че нямам растения в стаята?

Цветята плачат,
когато никой не иска
да ги гледа.
Цветята умират,
когато никой не ги
обича.

Приеми ме като цвете.

Пея прости песни за прости неща.

Кажи ми.

Обичаш ли леглото ти да не мирише на теб, защото някой друг е лежал там, макар и за минутка-две? Да прибираш всеки ден по едно есенно листо от дърветата пред блока и да гледаш как пожълтява и умира, след като вече е умряло? Да се радваш на разливащата се мека светлина от нощната лампа късно вечер? Да извадиш от гардероба дреха, която не си носил повече от година, и нейната миризма да те сети за последния път, когато я носи? Да береш лайка и да си направиш сам чай? Обичаш ли скърцащи вратички на шкафове, боядисани отдавна, белещи се? И изсушени цветя в грозни вази? А да заравяш поглед в дантелата на края на пердето? Да будуваш нощи наред и да си ведър? Да срещнеш някой, когото те разбира, въпреки че си знаеш, че такъв човек не съществува?

Аз обичам.

5/21

Знам

че мечтите са живи

докато спим

Лека нощ

Липсваш ми